За мен

Казвам се Петя Кръстева и съм благодарна на хората и на ситуациите в моя живот, които ме тласнаха по пътя на себепознанието и психотерапията – ключът да се търсиш, да се преоткриваш, да се питаш….

КОГА? …. КЪДЕ? ….С КОГО? …. КАКВО? …. ЗАЩО?

Въпроси, кратки и преминаващи през всеки от нас. Една от функцията на въпросите е да са оръжия на мисленето, а мисленето е присъщо на порасналия човек. Възрастният, който е компетентен, разсъждаващ, с ясна позиция, често попадащ в клопката на редно и нередно. Без да се пита какво всъщност иска той.

Чувствата от своя страна са сърцето. Детето в нас. Детето, което иска да бъде свободно, да играе. Детето, което не се срамува да плаче, да каже не, което търси, движи се , смее се …

Умът приглушава чувствата, поради интелектуални съображения и морални норми. Нарочва ги като нередни, детински, наказуеми или грешни.И така се ражда конфликта, който започва вътре в нас и постепенно се разстила в различни житейски сфери. Един от аспектите на конфликта са опустошителните негативни чувства ..

СТРАХ … СРАМ …. ГНЯВ ….. ТЪГА …… ВИНА …

„Какво пък толкова – и това ще отмине! Стегни се!Надеждата умира последна“

„Аз бих я УБИЛ първа! – казва Михаил Литвак(виден руски терапевт).

Надеждата не е нищо повече от очакване, че всичко някак ще се подреди, ще се размине, ще се преглътне…

За съжаление всички сме имали ситуации, в които… нещата не отминават, не се подреждат и не се преглъщат . Чувстваме се притиснати или , като че ли се въртим в порочен кръг.

Не винаги успяваме да се справим сами или с помощта на близки и приятели и тогава може да се обърнем към обучен за това специалист , с чиято помощ да подредим пъзела на собствените си преживявания.