Социална тревожност

Всеки знае какво е да чувстваш срам. Той те кара да се отдръпнеш от другите хора, да се изолираш, да чувстваш, че не можеш да се справиш в определени ситуации в обществото. Чувството, че хората ще те помислят за некадърник и глупак, или ще усетят безпокойството ти.

Срамежливостта е нещо съвсем нормално. Много стеснителни хора се справят отлично в живота, когато обаче тя излезе извън контрол, може да бъде доста силна и психолозите я наричат социална тревожност, или социална фобия

Социалната тревожност се проявява по всякакви причини. За някой хора всички публични ситуации причиняват стрес, докато при други този страх се проявява само когато се налага да се извършват дейности пред публика. Най-често това е публичното говорене, но социалната тревожност покрива и дейности от уреждане на любовни срещи до хранене пред други хора.

Влиянието на социалната тревожност върху живота на човека е тежко и мъчително. Той губи времето си в излишни тревоги за предстоящи събития или планиране как да ги избегне. Пулсът се ускорява, лицето почервенява ,стомахът се свива на топка, трудно е да се открият правилните думи , които ни се иска да кажем. След това срамежливият човек прекарва дълги часове в мрачни размишления, убеден, че се е направил на глупак и другите хора го смятат за невеж и недостоен.

Ефекта на социалната фобия върху живота ни може да е разрушителен, засегнатите , често стигат до изолация и самота, а те сами по себе си влошават и поддържат нивото на тревожност.

Когнитивно-поведенческата терапия лекува социалната фобия, с промяна на мислите и поведението. Основната идея е, че негативните мисли и очаквания на човека го тласкат към самозащитно или избягващо поведение, което поддържа и усложнява проблема. Примери за защитно поведение са репетиране на това, което ще се говори, криене на лицето с коса, избягване на очен контакт, съгласяване на всичко , което казват другите, както и следене на симптомите на тревожност.

Защитното поведение крие много недостатъци, един от които е , че придава вид на дистанцираност и затваряне в себе си, както и изпраща погрешни сигнали на околните, които от своя страна „потвърждават“ нашите опасения и така сами се поставяме в мрежата на порочния кръг