Загуба и скръб

ЗАГУБА И СКРЪБ

„Да си спестиш скръбта на всяка цена, може да се постигне само на цената на пълно потискане на чувствата, което изключва способността да изпитваш щастие“

Ерик Фром

Скръбта е нормална човешка реакция към смъртта на близък човек. Колкото и мъчителна да е тя, алтернативният вариант е по лош. Засегнати от скръбта, се чувстваме безнадеждно тъжни , гневни или виновни. Понякога се страда безутешно или пък неочаквано се избухва в сълзи. Засегнатият се чувства самотен и уязвим. Светът може да се възприема като опасно, непредсказуемо място , където отвсякъде дебне катастрофа

Често това е борба човек да осъзнае, че любим човек вече го няма.

След такава загуба част от хората, срещат затруднения в работата и социалния живот, като се изолират и отдръпват.Не са изключени и здравни проблеми поради отслабналата имунна система.

Всеки от нас разбира се скърби по различен начин.

За някои скръбта се преживява тежко и мъчително, докато други показват малко признаци на опечаленост. Повечето хора преодоляват скръбта си и започват да живеят нормално в рамките на година след загубата. За една малка част обаче тя остава- в някои случаи с години- и може да бъде толкова трудна за преодоляване, че се налага помощ от специалист. Това се случва по-често при хора, които са изпитвали депресия в миналото, ако смъртта на близкия човек е била особено травмираща или ако връзката с покойния е била трудна.

Много е важно да запомним, че няма правилен или неправилен начин да се скърби. В действителност много хора не се измъчват от скръб и това е абсолютно нормално. Не бива да се чувствате виновни, ако имате позитивни мисли и чувства след загуба на близък човек. Особено след дълъг период на боледуване и страдание е естествено да се почувства облекчение. Каквото и да преживявате то е нормално.