Когато съм още в люлката, а и след това, през първата година от живота ми, родителите ми са великани, силни , можещи, а аз дребосък, малък , беззащитен. Напълно завися от тях. За мен те са вълшебници…Понякога чувам викове или упреци . Не знам още думите, но вече разбирам как се чувствам..Да намокрих пелените, но нима това е неправилно, нима аз съм лош ? Какво ще ми наредите да правя? Да се стискам?
Вместо да ми викате , ме слагайте на гърнето на време! Първо ме пляскате , след това ме галите.
Когато съм на две – три годинки, постоянно искате нещо от мен. Обличам се бавно и отново ме навиквате. Но аз не мога да се обличам бързо, в мозъка ми още не са развити съответните центрове, които управляват съответните движения. Трябваше повече да учиш анатомия, мамo!
Започна ли да плача, вие ме успокоявате Когато се смея, и вие се радвате. Сякаш не съм направил нищо особено, а вие ту ми се карате, ту ме хвалите. Нищо не разбирам. Такъв , какъвто съм , не ви трябвам. И ме карате да правя не това, което искам , а това ,което вие искате. И аз се опитвам да се приспособя към вас, като се отдалечвам от собствената си пророда. Опитвам се да стана като вас. Още не знам , че и вие навремето сте били осакатени от родителите сии сега не осъзнавате, че ме измъчвате.
Обичам ви и не мога да живея без любовта ви, но когато се държа добре, не ми обръщате внимание. Тогава се разболявам или ставам непослушен и вие отново сте внимателни към мен. Ето защо до към 14 години, често нарушавам правилата или настивам. После ще намеря любовта другаде. Драги родители знаете ли, че децата лишени от любов , често стават алкохолици или наркомани, защото преживяванията, които дава любовта могат да бъдат изпитани при тяхната употреба.
Това води до практическия извод.
Когато съм болен, трябва да получавам лечение и грижи , или ако не ме галят , по-добре е да ме напляскат.
Мамо и тате, всеки ден вие пишете моя „сценарий“, който трудно ще променя без чужда помощ. Сега се формира отношението ми към другите. Първо си мисля, че аз съм лошият, вие- добрите , това ме потиска.
Старая се да се държа по-добре, да се обличам по-бързо, да ям по-внимателно, но не винаги успявам и вие ми се карате или биете и аз си потвърждавам , колко лош и безнадежден съм аз!
Разбира се аз ще забравя всичко това, но чувството ще остане.
Накрая кръгът ми се разширява. Аз тръгвам на училище и се надявам , че там ще ме разберат по-добре от вас. Но там децата са като мен , а учителите ме карат да решавам задачи не просто правилно, а по начина по-който те считат за правилен. Аз се смирявам или се превръщам в бунтар.
Ще последват още и още потвърждения кой съм аз, какви са другите и какъв е света в който живея , ще си направя изводи и ще се науча да се справям. Но дали справянето ми , няма само да потвърждава погрешната илюзия , кой всъщност съм аз!
Скъпи мои родители!
Намеренията ви са добри, разбира се, вие искате да стана добър човек , така както и вашите родители са искали за вас….Може би и вие съшо като мен, сте искали да кажете всичко това, но сте забравили….и всичко продължава , върви постарому в пълно съответствие на сценария!
