Skip to main content

Как деструктивни навици на завсимост възпрепятстват изграждането на самоуверена личност

28 февруари, 2021

Да вярваш в себе си не означава само да смяташ, че можеш сам да се справяш и да успяваш, то е нещо повече от това. То е човек да вярва и да се вслушва във вътрешните си импулси, за да разбере какви успехи действително желае. Да се води от себе си , не да се вслушва в нещо или някого извън него, за да проумее какво трябва да бъде, да прави или да има.

Постигането на самоувереност е невъзможно, докато не изградим солидни основи на вярата в себе си. Основният враг на вярата в себе си е погрешната убеденост, че другите са по-умни, по мъдри или по-интелигентни от нас. Това ни кара да очакваме помощ от другите за собственото ни щастие и благоденствие. Зависимият по този начин човек постоянно се стреми към нещо извън него. Той иска, хората , обстоятелствата и условията да правят за него това, което той би трябвало да прави за себе си. Някой избират да бъдат зависими, други манипулират, подчиняват се, или се състезават.

Зависимостта е робство по взаимно съгласие. Тя е деградивна и за зависимия човек, и за този, от когото той зависи. На двете страни еднакво им липсва вяра , защото такава връзка процъфтява върху почвата на взаимната експлоатация.

Най-неприятният аспект на зависимостта е следният -когато човек смята, че зависи от друг, това наистина е така!Той не развива необходимата вяра в себе си, за да може сам да посреща и разрешава собствените си проблеми. Сигурен знак за зависимост е, когато човек по навик гледа на другите, като на по-висшестоящи от него.

В мига, в който започнем да се сравняваме с когото и да било, ние се подлагаме на психологическо робство.

Такъв осланящ се , зависим човек се оставя на милостта на хората около него, той постоянно търси на кого да се облегне, ако пред него се изпречи проблем. Подчинен на хората, от които зависи, техният съвет се превръща в заповед, която той се чувства длъжен да изпълни. Често са налице повече от един „съветници“, така че той е изтощен от опити да реши, чий съвет да последва. Да приемеш съвет от човек, който не притежава нужната квалификация за това е като да повикаш водопроводчик да ти оправи зъбите. Мнозинството от хората не могат да решат собствените си проблеми, как тогава да могат да ви съветват за нещо, което сами не са успели да постигнат.

Преодоляването на зависимостта не е лесна работа. Още от детството сме обусловени да се обръщаме към другите за своето благополучие, наставления и мъдрост. Но ако зависимостта играе роля във възпитанието и образованието ни, тя не бива да възпрепятства индивидуалността. Всеки от нас се ражда със способността да се справя с всички затруднения, пред които се изправя. Никой не може да ви предаде, ако не се осланяте на него. Никой не може да нарани чувствата ви, да ви донесе нещастие, самота, гняв или разочарование,ако не зависите от него за своето благополучие, вдъхновение, любов или мотивация.

Човекът, който разчита на себе си, не се нуждае от учител на който да се осланя. Той е в състояние да посреща предизвикателствата на живота с увереност и сила, като разглежда всяка ситуация в светлината на реалността, а не на базови изкривени убеждения. Той вижда нещата такива каквито са и отказва животът му да бъде управляван.

След като възпитате вяра в себе си, няма защо да отлагате, да отбягвате или да се измъквате от това, срещу което се изправяте, тъй като имате увереността, да се справите с всяка ситуация уверено и хладнокръвно. Не са ви необходими редовни дози вдъхновение и стимулация от другите, за да правите каквото трябва. Вместо това живеете със съзнанието, че вътрешната сила във вас е по-голяма от всеки възможен проблем .

FacebookTwitterLinkedInCopy Link