Мислене всичко или нищо или по известно като дихотомно мислене
То се отнася до склонността ви да оценявате личните си качества в крайни черно- бели категории. Например пълен отличник, който получил петица на един изпит заключил „Аз съм пълен провал“. Мисленето всичко или нищо оформя основата на перфекционизма. То ви кара да се страхувате от грешки или несъвършенства, защото ще се разглеждате като пълна нула, неадекватни и без всякаква стойност. Този начин на самооценяване е нереалистичен , тъй като никой не е е абсолютно блестящ или напълно глупав. Ако преживявате нещата в абсолютни категории, има висок риск да сте постоянно депресирани, защото възприятията не съответстват на реалността. Каквото и да правите то никога няма да отговаря на преувеличените ви очаквания
Свръхгенерализация
Когато свръхгенерализирате вие произволно заключавате, че едно нещо, което ви се е случило веднъж ще се повтаря отново и отново. За пример можем да посочим млад мъж , който кани момиче на среща, когато дамата отказала той заключил „Никое момиче няма да иска да излезе с мен на среща, ще съм самотен през целия си живот“. Болката от отхвърлянето се генерира почти изцяло от тази мисловна грешка.
Умствен филтър или селективно мислене
Фокусирате се върху определен детайл от ситуацията и мислите за цялата ситуация като негативна. Селективното мислене е най-образно казано носене на очила, които филтрират всичко положително. Пример за това е студент ,който бил сигурен че е не е отговорил на приблизително 17 въпроса от 100. Мислил предимно за тях и заключил, че ще отпадне от университета. В отговор той получил писмо на което пишело“ имате 83 решени въпроса, получавате 6“! Умствения филтър е мисловна грешка, която може да ви накара да страдате до голяма степен ненужна мъка.
Дисквалифициране на положителното
Всекидневен пример за това когнитивно изкривяване е начинът, по който повечето от нас реагират на комплименти. Когато ви хвалят по отношение на старание в работата или начинът по които изглеждате вие заключавате „Той просто е любезен“.Това когнитивно изкривяване може да формира основата на някои от най-крайните форми на депресия. Хипотезата , която доминира в мисленето е „аз съм втора категория човек“ Когато имате негативно преживяване го предъвквате и заключавате „ето това доказва , нещо което винаги съм знаел“.Когато ежедневно неволно пренебрегвате положителни неща които се случват, това лишава живота от значителна доза удоволствие и кара нещата да изглеждат мрачни
Четене на мисли
Тази заблуда може да възникне по два начина.
1.Като приемем , че може да познаем какво мислят другите „Няма смисъл да кандидатствам, те няма да изберат мен“
2.Като приемем, че другите хора не само могат , но и би трябвало да знаят точно какво мислим , без да сме им казали „Ако действително ме обичаше, щеше да ми сготви любимото ядене за празника ми, тя знае какво искам“
В своите усилия да правим догадки, се облягаме на всевъзможни знаци и белези без те да са проверени.
Да допуснем , че познат ви подминава на улицата, тази грешка в мисленето може дa ви нaкара да заключите , че той вече не ви харесва. Или пък шефът ви не ви говори от сутринта, сърцето ви се свива защото интерпретирате мълчанието му: „той ми е бесен“
Често след тези въображаеми допускания, може да реагирате с отдръпване или контраатака. Такъв модел на поведение може да задейства отрицателно взаимодействие с другите. Защото често се оказва, че това което сте си мислили не е било точно така.
Катастрофално мислене
Този мисловен капан обикновено се появява, когато гледате собствените си грешки,страхове и несъвършенства и преувеличавате тяхното значение. Съзнанието прибързва да приеме най-лошото. Това не е просто тревога, това може да се определи като ужас, защото хората които мислят по този начин не само вярват, че са изправени пред катастрофа, но също така са убедени ,че са безсилни да я променят. Това схващане ви кара просто да се предадете пред проблема, и да не положите усилия да го решите.
„Господи направих грешка“ или „Репутацията ми е срината“, обикновени отрицателни събития се интерпретират като гигантски чудовища.
Когато мислите за силните си страни, обикновено правите обратното –Минимизирате.
Когато преувеличавате несъвършенствата си и подценявате силните си страни с гаранция бихте се чувствали малоценни. Проблемът обаче не е във вас, а във очилата през които гледате.
Емоционални разсъждения
Вашата логика е, че след като се чувствате като некадърник , следователно сте! Това са подвеждащи разсъждения, защото вашите чувства следват мислите и убежденията ви и ако те са изкривени, какъвто е честият случай – те не са верни. Тъй като нещата на емоционално равнище ви изглеждат отрицателни, заключавате , че те наистина са такива, без да сте проверили валидността на възприятията, които създават чувствата ви
Би трябвало и Трябва
От най-ранно детство ни учат на стремеж към съвършенство. Класната учителка поставя най-добре написаната домашна работа на дъската, чуваме да хвалят- разбира се децата отговорили вярно на всички въпроси, възхищават се от онези,които правят всичко съвършено или ни оставят с такова впечатление. Но е общовалидно правило, че има добро , чудесно има почти съвършено, но съвършено не съществува!
Как това се отнася към ежедневното ни функциониране- като опитваме да се мотивираме с „би трябвало да направя това“ или „трябва да направя онова“
Истината е, че тези твърдения ви карат да се чувствате притиснати , а парадоксалното е, че в крайна сметка се оказвате апатични и демотивирани. Албърт Елис нарича това „трябвация“ Когато собственото ви поведение не отговаря на стандартите ви тези „би трябвало“ и „не би трябвало“ създават срам , вина и себененавиждане.
Етикетиране
Личното етикетиране е крайна форма на свръхгенерализация. Това означава напълно отрицателен аз образ въз основа на грешките ви. Заключавате „аз съм пълен провал“, вместо „допуснах грешка“ Това е себеразгромяващо и ирационално. Когато етикетирате другите, е неизбежна враждебността .Погрешното етикетиране включва описването на събитие с думи, които са емоционално натоварени. Например жена на диета, която изяла цял шоколад си помислила „колко отвратително от моя страна , аз съм свиня“ Тези мисли толкова я разстроили, че тя изяла още един шоколад!
Персонализиране
Произволно заключавате, че станалото е п ваша вина или отразява вашата неадекватност. Виждате себе си като причината за някакво негативно външно събитие, за което всъщност не сте отговорни. Поемате отговорността за всичко случило се. Това изкривяване ви кара да чувствате осакатяваща вина. Страдате от парализиращо чувство на на вина , което ви кара да носите целият свят на раменете си.
