Обвиняване и оплакване
Виним другите и се оплакваме от тях, защото отказваме да приемем факта, че сами сме отговорни за всичко, което ни се случва. Много по-лесно е да обвиниш някого, отколкото да кажеш „Аз съм този , който има проблем“ и „Аз съм този, който трябва да се промени“. Онзи, който по навик се оплаква и обвинява другите, се чувства непълноценен и се опитва да се издигне в собствените си очи, принизявайки другите.
Търсене на недостатъци
Търсим недостатъци у другите, защото те не приемат или не се съобразяват с нашата система от ценности. Компенсираме собственото си чувство за малоценност, като се опитваме да изкараме себе си прави, а тях в грешка. Обикновено не ни допада, когато другите правят това, което най-много не одобряваме в самите себе си . Да намерим недостатък , означава да кажем : „Не харесвам себе си,че постъпвам така, за това не мога да позволя на теб да ти се размине“. Психологическа истина е , че това , което най-много не харесваме в другите, са същите недостатъци и слабости, които и ние притежаваме.
Нужда от внимание и одобрение
Много хора изпитват непреодолима нужда от внимание и одобрение. Не са способни да видят и признаят себе си като достойни и значими личности. Необходимо им е да чуват постоянни потвърждения, че са „страхотни“ и , че другите ги приемат и одобряват.
Агресивна нужда да се постигне победа
Ако сме вманиачени да побеждаваме и бъдем прави, страдаме от отчаяна нужда да доказваме себе си пред хората. Опитваме се да го правим чрез постиженията си.
Злоупотреба
Хората, които“не могат да живеят със себе си“, защото не се харесват, обикновено се опитват да задоволят нуждите си чрез заместител. Чувствайки лишение и обида, те търсят душевни и физически „опиати“, с които да притъпят болката. Лекуват се с храна, наркотици, алкохол, за да получат временно сетивно удовлетворение. Това им позволява за кратко да прикрият емоционалната болка и ниското самочувствие. Злоупотребата компенсира чувството за себеотхвърляне.
Депресия
Изпадаме в депресия, защото смятаме, че нещо извън нас самите ни пречи да получим това , което искаме. Напълно се обезкуражаваме, понеже се чувстваме зависими, непълноценни, недостойни. Фрустрацията и тревожността , породени от опитите да отговаряме на собствените си очаквания и тези на другите, водят до ниско самочувствие.
Алчност и егоизъм
Алчните и егоистични хора изпитват непоносимо чувство за малоценност. Те са погълнати от собствените си нужди и желания, които трябва да задоволят на всяка цена, за да компенсират липсата на самоуважение.
Нерешителност и колебание
Ниското самочувствие често е съпроводено от страх да не бъде допусната грешка. Страхувайки се, че може да не направи това, което „трябва“ или се очаква от него, човекът с ниско самочувствие не прави нищо или в най-добрия случай отлага всичко колкото е възможно повече. Не обича да взема решения, защото му се струва, че е неспособен да направи „правилния“ избор. А ако не прави нищо няма да сгреши.
В тази категория попадат и още един тип хора-перфекционистите. Те имат подобен характер, само че имат нужда винаги да бъдат прави. Чувставайки се поначало несигурни, те искат да се издигнат над критиката. Така могат да се чувстват“по-добри“
от ония, които според техния критерий не са толкова добри.
Самосъжаление
Чувството за самосъжаление, или синдромът „горкият аз“ е резултат от неспособността ни да поемем отговорност за собствения си живот. Позволяваме си д а се оставим на милостта на хората, обстоятелствата и условията, които постоянно ни мятат насам-натам. Разрешаваме да ни разстройват, нараняват, критикуват и ядосват, защото имаме зависим характер и обичаме вниманието и съчувствието. Често използваме болестите като средство да манипулираме другите, понеже сме научили, че в играта на слабост се крие голяма сила. Когато сме болни, другите ни съжаляват и ни дават , онова, което искаме
